От­но­во за ис­то­ри­чес­ка­та сре­да око­ло храм-па­мет­ни­ка "Св. Александър Невски"
арх. Ми­ле­на МИ­ХАЙ­ЛО­ВА
21 юни 2007 г.

20_07-1.JPGВмес­то увод: "...и въ­об­ще да­ли има дру­га мяр­ка ос­вен вре­ме­то, ко­е­то не дос­ти­га, а то­ва нап­ред ня­ма да ни при­над­ле­жи." " ...то мо­же и без нас да си вър­ви, а ние сме те­зи, ко­и­то има­ме нуж­да от не­го, ко­и­то изос­та­ва­ме и по­ги­ва­ме, след нас вър­вят дру­ги и дру­ги, в ед­на и съ­ща ве­ри­га, веч­на в дви­же­ни­е­то и смърт­та."От днев­ни­ка "Раз­мис­ли за ар­хи­тек­ту­ра­та" на арх. Ни­ко­ла Ни­ко­лов 

Приз­на­вам, че иде­я­та за то­зи ма­те­ри­ал се ба­зира на ед­на док­лад­на за­пис­ка на го­ле­ми­ят наш ар­хи­тект, с ко­я­то Ми­нис­тер­с­т­во­то на кул­ту­ра­та кан­ди­дат­с­т­ва за сред­с­т­ва пред Ев­ро­пейс­кия съ­юз: за етап­на рес­тав­ра­ция, ре­кон­с­т­рук­ция и мо­дер­ни­за­ция на съ­щес­т­ву­ва­щи­те сгра­ди, ко­и­то са част от II и III етап на про­ек­та за НГЧИ.Раз­ход­ка­та по най-цен­на­та те­ри­то­рия на Со­фия - пла­то­то око­ло храм-па­мет­ни­ка "Св. Алек­сан­дър Нев­с­ки" на­дя­вам се още вед­нъж да ни убе­ди в зна­чи­мост­та на то­ва мяс­то и в не­об­хо­ди­мост­та от спе­ци­ал­но от­но­ше­ние при ар­хи­тек­тур­на на­ме­са в та­зи сре­да, фор­ми­ра­ла се в об­щи ли­нии до 50-те го­ди­ни на ми­на­лия век. Тя включ­ва уни­кал­ни сгра­ди в Ис­то­ри­чес­кия цен­тър на сто­ли­ца­та, ко­и­то са па­мет­ни­ци на кул­ту­ра­та с ви­со­ка ар­хи­тек­тур­на стой­ност и го­ля­мо ис­то­ри­чес­ко зна­че­ние.

Ува­же­ни­е­то към па­мет­та на арх. Ни­ко­ла Ни­ко­лов изис­к­ва да за­поч­нем със сгра­да­та на НГЧИ (бив­ша Дър­жав­на пе­чат­ни­ца, стро­е­на от ви­ен­с­кия ар­хи­тект Шван­бер­гер през 1881 - 1883, ня­ко­га ед­на от най-кра­си­ви­те сгра­ди в цен­тъ­ра на Со­фия). След­ват по зна­чи­мост сгра­ди­те на НХА: за­па­зе­на­та ав­тен­тич­на част от спе­че­ле­ния на кон­курс ця­лос­тен про­ект (стро­е­на през 1906, ав­тор, рус­ки­ят ар­хи­тект Смир­нов, за­ед­но с кри­ло­то по ули­ца "Обо­ри­ще") и по-къс­на­та из­лож­бе­на за­ла на арх. Вик­то­рия Ан­ге­ло­ва, стро­е­на 1937 (съ­бо­ре­на при бом­бан­ди­ров­ки­те през 1944 го­ди­на). Пред­с­то­я­ща­та се­ри­оз­на на­ме­са в то­зи квар­тал чрез из­г­раж­да­не на но­ва сгра­да на НХА със съв­ре­мен­на ар­хи­тек­ту­ра ме ка­ра да при­пом­ня виж­да­не­то на арх. Ни­ко­ла Ни­ко­лов, про­уч­вал дъл­ги го­ди­ни зо­на "А" ка­то гла­вен про­ек­тант: "Си­мет­рич­но пос­та­ве­ни от две­те стра­ни на хра­ма "Св.Алек­сан­дър Нев­с­ки" и то по над­лъж­на­та ос "из­ток-за­пад", сгра­ди­те яв­но има­ха и пред­наз­на­че­ни­е­то да под­к­ре­пят в обем­но-прос­т­ран­с­т­ве­на­та и уед­ре­на ос, ре­ше­ние на еди­нен ан­сам­бъл, кой­то се во­ди от обе­ма на чер­к­ва­та."

25_07-1.jpg

 И то­га­ва как­то и се­га има апе­ти­ти за мяс­то­то от На­род­но­то съб­ра­ние - пра­вят се па­ра­лел­но две раз­ра­бот­ки, за две сгра­ди кал­кан до кал­кан - же­ла­ни­е­то на ин­вес­ти­то­ри­те е про­ек­тът да се при­дър­жа към "об­ра­за" и "ха­рак­те­ра" на ре­ше­ни­е­то на га­ле­ри­я­та. От­на­ча­ло учу­ден, арх. Ни­ко­лов взе­ма сво­е­то ре­ше­ние: "Ар­хи­тект Смир­нов е нап­ра­вил из­бо­ра в про­ек­та, по кой­то е из­вър­ше­на ре­а­ли­за­ци­я­та и то из­г­леж­да не са­мо мал­ка­та чер­ве­на ъг­ло­ва сгра­да, но и та­зи по ул. "Обо­ри­ще" ... "не ми се ще да про­ме­ням то­зи об­раз". "То­ва раз­би­ра се е фор­мал­но съ­об­ра­же­ние, но ми се стру­ва, че не е ко­ле­ги­ал­но към по­чи­на­лия от­дав­на ав­тор, а и към жи­ви­те ар­хи­тек­ти." "Мис­ля, че ще бъ­де по-ин­те­рес­но, ако зас­та­нат на един фронт две епо­хи - къс­но сред­но­ве­ко­вие и Въз­раж­да­не." "Лич­но аз съм за съх­ра­не­ни­е­то на ар­хи­тек­тур­ни­те па­мет­ни­ци от ми­на­ло­то, а но­во­то не­ка се из­г­раж­да край то­зи со­фийс­ки "ак­ро­пол". "... но­ва­та тъ­кан не би­ва да се­ди в то­зи ис­то­ри­чес­ки цен­тър ка­то кръп­ка, а ор­га­ни­чес­ки да се срас­т­ва със за­ва­ре­но­то и да се въз­п­ри­е­ма ка­то "би­ло и пре­би­ло". В под­к­ре­па на то­ва ста­но­ви­ще се връ­щам към обе­ща­на­та в на­ча­ло­то раз­ход­ка по пла­то­то. За­поч­вам от се­вер­на­та стра­на, с па­мет­ни­ка на Иван Ва­зов (скул­п­то­ри: Зан­ков, Ло­зен­с­ки, Бла­жев; ар­хи­тект - Рай­ков). След­ва гра­дин­ка­та с ба­зи­ли­ка­та "Св. Со­фия" (пос­ле­ден гра­деж V - VI век, от­но­во слу­жи на кул­та от 1898, рес­тав­ри­ра­на 1928 - 1931) и ек­с­по­ни­ра­ни­те по ули­ца "Мос­ков­с­ка" зи­да­ни гро­бо­ве на Со­фийс­кия нек­ро­пол (по ця­ло­то пла­то на храм-па­мет­ни­ка "Св. Ал. Нев­с­ки", вклю­чи­тел­но гро­бът на Иван Ва­зов). От юж­на стра­на на ба­зи­ли­ка­та е на­ци­о­нал­но зна­чи­ми­ят па­мет­ник на Нез­най­ния во­ин (ав­тор арх. Н. Ни­ко­лов) с лъв­с­ко­то скул­п­тур­но изоб­ра­же­ние (фи­гу­ра­та е от 1940, ав­тор е го­ле­ми­ят наш скул­п­тор Ан­д­рей Ни­ко­лов). В зе­ле­на­та площ има още два па­мет­ни­ка: на Отец Па­и­сий, кой­то е в ос на за­пад­ния вход на храм-па­мет­ни­ка (ав­тор - скул­п­то­рът М. Си­ме­о­нов) и то­зи на Пет­ко Д. Пет­ков в гра­ди­на­та пред НГЧИ.От юж­на­та стра­на на ос­та ули­ца "Обо­ри­ще", въз­п­ри­е­та от проф. арх. По­ме­ран­цев, се на­ми­рат Рус­ка­та чер­к­ва с бив­ше­то по­сол­с­т­во на Ру­сия, Во­ен­ни­ят клуб, ек­с­по­зи­ци­я­та - плас­ти­ка на от­к­ри­то на проф. Л. Дал­чев, па­мет­на­та пло­ча на Ила­ри­он Ма­ка­ри­о­пол­с­ки  (1924, скул­п­то­ри Ан­д­ре­ев и Ки­се­лин­чев), ко­я­то е в ос със па­мет­ни­ка на Нез­най­ния во­ин. След­ва сгра­да­та на Све­тия си­нод (1904 - 1912, ав­то­ри арх. Мом­чи­лов и арх. По­пов), а зад нея са по­сол­с­т­ва­та на Ита­лия и Ав­с­т­рия. Окол­ни­те зе­ле­ни пло­щи за съ­жа­ле­ние са зле под­дър­жа­ни, вклю­чи­тел­но око­ло но­вия па­мет­ник на Бо­рис Хрис­тов, кой­то се нуж­дае от пре­си­ту­и­ра­не. Квар­та­лът за­вър­ш­ва със сгра­да­та на БАН (1892, ав­тор ав­с­т­рийс­ки­ят ар­хи­тект Хер­ман Ма­йер), ко­я­то за­ед­но със сгра­да­та на На­род­но­то съб­ра­ние (1884, ав­тор ви­ен­с­ки­ят ар­хи­тект от бъл­гар­с­ки про­из­ход К. Йо­ва­но­вич), са рам­ка за ви­зу­ал­на връз­ка с храм-па­мет­ни­ка. В ос на НС на пло­щад "На­род­но съб­ра­ние" е за­бе­ле­жи­тел­ният па­мет­ник на Цар Ос­во­бо­ди­тел (1907, ав­тор А. Дзо­ки, скул­п­тор от Фло­рен­ция), а на юго­из­ток от НС след­ва гра­ди­на­та меж­ду бу­ле­вард "Цар Ос­во­бо­ди­тел" и ли­це­то на Ху­до­жес­т­ве­на­та ака­де­мия, в чи­я­то ос е пос­та­вен па­мет­ни­кът на Св. Кли­мент Ох­рид­с­ки, съ­що от проф. Дал­чев. Та­зи сво­е­об­раз­на, ис­то­ри­чес­ки на­си­те­на струк­ту­ра за­вър­ш­ва със Со­фийс­кия уни­вер­си­тет. В ос на НХА, меж­ду ули­ци­те "Шип­ка" и "Обо­ри­ще", в гра­ди­на­та се из­ви­ся­ва ве­ли­ко­леп­ни­ят па­мет­ник на бра­тя­та "Св. св. Ки­рил и Ме­то­дий" (на скул­п­то­ра Вл. Гинов­с­ки, арх. Иван­чев), пос­та­вен в ос пред вхо­да на На­род­на­та биб­ли­о­те­ка. Пре­ди да про­дъл­жим по бу­ле­вар­да на се­ве­ро­из­ток се на­тък­ва­ме на ъг­ло­вия жи­ли­щен блок, кой­то изоб­що не е за то­ва мяс­то и пред нас ве­че е пър­ви­ят па­мет­ник, из­диг­нат в Со­фия след Ос­во­бож­де­ни­е­то, па­мет­ни­кът на Ва­сил Лев­с­ки (1878 - 1895, ре­ле­фен пор­т­рет Ру­долф Вейр, скул­п­тор Фр. Но­вак, арх. А. Ко­лар). Пе­ри­ме­тъ­рът се сключ­ва със сгра­ди­те на два­та фа­кул­те­та на СУ (бив­ша мъж­ка гим­на­зия, стро­е­на 1886 ав­тор арх. Йо­ва­но­вич) и по­ре­ди­ца от ма­ло­важ­ни жи­лищ­ни сгра­ди по ули­ца "Мос­ков­с­ка", от ко­и­то за­се­га са под­но­ве­ни са­мо две. За да се за­па­зи ат­мос­фе­ра­та на то­ва ан­сам­б­ло­во зас­т­ро­я­ва­не, осъ­щес­т­ве­но за по-мал­ко от 70 го­ди­ни след Ос­во­бож­де­ни­е­то (1878 - 1944), тряб­ва да се съх­ра­ни це­лост­та му - не мо­же ряз­ко да се раз­г­ра­ни­чи ар­хи­тек­тур­на­та от ис­то­ри­ко-об­щес­т­ве­на­та стой­ност на един обект или гру­па обек­ти. И от­но­во ще ци­ти­рам арх. Ни­ко­ла Ни­ко­лов: "...мис­ля, че мал­ко лю­де поз­на­ват своя град и не­го­вия цен­тър, още по-мал­ко го поз­на­ват не­го­ви­те ар­хи­тек­ти", и по-оп­ти­мис­тич­но­то: "По-важ­но­то е да улег­не ми­съл­та, ко­я­то се стре­ми към ис­ти­на­та за ис­то­ри­чес­кия цен­тър."       

Нак­рая вмес­то зак­лю­че­ние: "Мис­ля, че ня­ма да сбър­кам, ако си нап­ра­вя из­во­да, по­не за се­бе си, че ед­на ар­хи­тек­ту­ра как­ва­то и да е в сти­ло­во от­но­ше­ние, в ко­е­то и вре­ме да е пра­ве­на, щом въл­ну­ва, щом те връ­ща на­зад и из­на­ся нап­ред във вре­ме­то, из­пит­ваш в ней­но при­със­т­вие нас­ла­да, удо­вол­с­т­вие и с при­ми­ре­ние бла­го­да­риш, че е съз­да­де­на да рад­ва жи­во­та, нап­ра­ве­на е от го­ле­ми ар­хи­тек­ти-ав­то­ри - мо­же да се рад­ва на своя зас­лу­жен ус­пех."Пи­там се да­ли но­ва­та сгра­да на НХА ще от­го­ва­ря на те­зи кри­те­рии, фор­му­ли­ра­ни от един от най-го­ле­ми­те бъл­гар­с­ки ар­хи­тек­ти на ХХ век?  




Copyright © 2007, Arh&Art     Powered by PHP Site Management System